Започва римската експанзия на Балканския полуостров. Говорим за края на III век пр. Хр. Римляните превземали градовете един по един и в покорените земи, на юг от р. Дунав, организирали две провинции – Мизия (на север от планината Хемус) и Тракия (на юг).

 

През 29 пр. Хр. бил превзет и градът на сердите – Сердонполис. Император Марк Улпий Траян дава на селището статут на римски град и то започва да носи неговото име – Улпия Сердика.

 

След преместването на столицата на Римската империя от Рим в Константинопол през 330 г. сл. Хр., покорените балкански провинции от периферни се превръщат в хинтерланд на столицата. Това събитие оказва благотворно влияние върху развитието на градовете в Мизия и Тракия и превръща част от тях в „модерни” антични културни и политически центрове. 

 

Легенда разказва, че Сердика била любимият град на император Константин Велики. Античните автори твърдят, че Константин казвал: „Сердика – това е моя Рим” и първоначално дори обмислял да премести столицата си тук, а не в Константинопол. Императорът често идвал в града, където са издадени много от неговите укази, и дълги месеци живеел в своя дворец.

През римската епоха градът процъфтява най – напред като център на административна област в провинция Тракия, а в края на III век сл. Хр. и като столица на новосъздадената провинция Вътрешна Дакия.

Разположена в централната част на Балканския полуостров, на един от най – важните стратегически пътища през Античността – Via Diagоnalis, в нач. на IV в. сл. Хр. Сердика била добре укрепен град.

Градоустройствената схема на селището се развива в типично римски стил. Организацията на пространството е около двете главни улици и там, където се кръстосвали „кардо” и „декуманос”, бил форумът, ограден от колонади. Около него били разположени обществените сгради: булевтерионът, базиликата, преториумът, ротондата и др. Градът бил добре водоснабден и в него била построена минерална баня.

На изток, извън крепостните стени, бил построен амфитеатърът на Сердика. Пак в тази посока се простирал и некропола, където през V-VІ в. била издигната базиликата “Св. София”.

На юг, в склоновете на Витоша имало множество манастири и там вероятно се намирала Сердикийската базилика, в която през 343 г. се състоял един от най-важните Вселенските събори. В околностите на града имало и много вили, обитавани от неговите богати жители...

 

Девизът „Расте, но не старее” важи с пълна сила и за онези времена, защото въпреки нападенията и разрушенията, които Сердика преживява, тя никога не е изоставяна!

Kolko e bilo naselenieto na Serdika???

Не знам със сигурност. На амфитеатъра със сигурност са идвали и хора от околностите на града. Обаче колко са били всичките...

E nyama li izvori ?Iskali da go pravyat stolica po vremeto na Konstantin nikoi li ne e spomenal?
Ot koe vreme ima danni kolo e naselenieto mai ne e mnogo golyam grad