Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
21.10.2009 13:24 - "Обичай отечеството си..."
Автор: kuzmanova Категория: Технологии   
Прочетен: 893 Коментари: 0 Гласове:
0

Последна промяна: 22.10.2009 09:13


„Обичай отечеството си и никога да не пожелаеш и предпочетеш друго отечество пред твоето: салт едно таквоз пожелание счита се за начало на предателство. От сичките езици по света предпочитай бащина си и майчина си език, що си най-напред в живота си него чул и научил от тях, и в който се те охранили: защото само едно малко презрение към бащина език счита се за голяма неблагодарност и презрение към родителите...” пише Иван Николов Момчилов. Той е роден на 18.10.1819 г. в гр. Елена. Още от дете Момчилов много обичал да чете и после да разказва на другарите си прочетеното. Началното си образование получил в Елена от даскал Дечо Робовски (Андрей Робовски). Когато завършил, баща му Никола Момчилов го изпратил в Търново, за да учи гръцки при Стефан Загорски. По това време обаче както в много български градове, така и в Търново, съществувал натиск върху населението от страна на гръцките владици и българите гръкомани. Току – що отпразнували свободата си, гърците мечтаели да възобновят величието на Византия и желаели културна асимилация на българското население. Тази амбиция на гърците не се харесвала на голяма част от българското население така, както не се харесало и на Ив. Момчилов. В един празничен ден той влязъл в църквата „Св. Спас” в Търново и вместо на гръцки, прочел Апостола на църковно – славянски език. Дързостта на момчето предизвикала сурова ответна реакция, която прераснала в бой. След тази случка Момчилов бил изгонен от Търново и се завърнал в Елена, където започнал да помага на стария си учител. Образованието си той продължил в гръцкото училище на о-в Андрос, където учел и Иларион Макариополски. И тук обаче те били подложени на голям натиск от страна на учителя си и затова потърсили друго училище в Атина. При немски професори, Момчилов изучавал не само немски език, но и латински език. Само година преди да завърши атинската гимназия, през 1842 г., Момчилов заминал за Одеса, където се записал в Херсонската духовна семинария. Тежка болест, повалила го през следващата година, го принудила да се завърне в родния си град. Така, през есента на 1843 г. той станал даскал в еленското школо. Още на следващата 1844 г. Момчилов основал класно училище – Даскалоливницата. Освен редовните предмети, в училището се полагали грижи за цялостното възпитание на децата. Учителят провеждал часове по гимнастика, беседвал с учениците си за хигиената, по история и география. През 1859 г. Ив. Момчилов се преместил в Горна Оряховица, където също създал класно училище и преподавал до 1864 г., когато се посветил на другата си страст – писането. През годините, в които бил учител Момчилов усетил голямата нужда от учебници, помагала и други пособия и се заел с написването им. След 1865 г. той е издал около 15 буквара, граматики и атласи, които да подпомагат учебния процес. Заедно с няколко възрожденци от Търново той отворил печатница, в която се отпечатвали част от книгите му. Основната част от тях обаче се отпечатвали във Виена. През този период от живота си учителят пътувал често до различни места, но най – вече до Виена, за да следи как върви отпечатването на книгите. При едно от тези пътувания той се разболял и починал на 8.12.1869 г. Според някои сведения последните думи на учителя били: ”Ах, книгите ми! Колко още много книги ни трябват...”. По ирония на съдбата, когато погребалното шествие излизало от дома на Момчилов, там току – що били пристигнали книгите, които той чакал от Виена. В бр. 13 от 31.12.1869 г. П. Славейков публикува некролог за Момчилов, в който записва: „Със смъртта на Момчилов ний, българите, загубваме не само едного от нашите учени, но и едного от най – ревностните деятели на възраждащата ся наша книжовност”.



Гласувай:
0



Няма коментари
Търсене

Архив
Календар
«  Ноември, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
252627282930