Постинг
01.09.2009 16:53 -
Дойно Граматик
Дойно Станюв Робовски или по – известен като Дойно Граматик е роден е гр. Елена и произхожда от Робовския род, за чийто основател се смята Стоян Робчето.
Възрожденския учител и книжовник Милан Радивоев записва едно предание за произхода на рода, което научава от думите на стари еленчани. Според това предание, в кр. на XVII век, след вътрешните сътресения в Османската империя, едно отделение еничари се отцепило и пристигнало в с. Дрента (Еленско), където се установило за известно време. То водело със себе си няколко български деца, които трябвало да превърне в еничари и които разквартирувало в домовете на местното население.
Еничарите се застояли няколко дни в селото и междувременно се пръснали из околните села и махали за плячка. По това време момчетата оставали в домовете на местните без надзор. Така, едно българско семейство, което харесало детето, оставено в дома му, предложило на детето да го скрие и да се грижи за него като за собствено. Тези хора нямали свои деца и след като момчето се съгласило, го скрили в планината, така, че да не бъде открито от еничарите. Като се върнали, еничарите търсили момчето, но така и не го намерили. Те стоварили целия си гняв върху стопаните на къщата, но те издържали на мъченията и не казали нищо. Така, момчето си останало при тях и понеже знаело само първото си име – Стоян – го нарекли Стоян Робчето.
Когато пораснал Стоян се задомил и му се родил син, когото нарекли Станю. Та този Станю е бащата на Дойно Граматик, преписвачът на „История славяноболгарская”.
Дойно Граматик е роден в с. Дрента към ср. на XVIII век, но израства и живее в гр. Елена. Той получава добро за времето си образование в килийното училище в града, но любопитството му го кара да продължи да се самообразова. В метоха, към който било и килийното школо, често гостували монаси таксидиоти от манастира Хилендар на Атон. Те провеждали срещи и разговори с по – будните деца, сред който бил и Дойно Граматик.
Още на около 19-20 год. възраст той решил да се посвети на учителската професия. По тази причина Дойно Граматик открил килийно училище в дома си. Любовта му към книгите го накарала да създаде и богата домашна библиотека, което било голяма рядкост за времето, в което живее.
Уменията и знанията на Дойно Граматик се увеличавали с всеки изминал ден. Той станал един от най – добрите златари и подвързвачи на книги е Еленско. Често му възлагали изработката на медна пластика за кориците на подвързаните от самия него църковни книги.
Дойно Граматик се представя много добре и в полето на дървената и каменната пластика. Негово дело е каменният надпис от църквата „Св. Никола” в гр. Елена, както и два надписа от еленски чешми.
По повод на многостранните интереси и умения на Дойно Граматик, учителят М. Радивоев пише: „още от младини той проявявал особен стремеж и в работата си винаги имал успех...”. Това му осигурява уважението на съгражданите му и закрепва авторитета му.
След края на учителската си кариера, Дойно Граматик става свещеник в храма „Св. Никола” в Елена. Пак М. Радивоев пише: „Свещеник Дойно по предание от онова време бил доста интелигентен, патриот, даровит да говори и ревностен изпълнител на свещеническите си длъжности. Той обичал да проповядва в църквата и тъй привлекателно, че старите еленчани и бебревени (от с. Беброво) имаха много добри спомени от него”.
Освен всичко друго, Б. Ангелов допуска, че Дойно Граматик е инициатор на дейностите по възстановяването на изгорялата църква „Св. Никола” в гр. Елена през 1800 г.
Най – забележителното дело, с което Д. Граматик остава в историята на Българското Възраждане, е направеният от него препис на „История славянобългарска” през 1784 г. Това е осмият по ред препис на Историята на Паисий, който днес се съхранява в НБ „Св. Св. Кирил и Методий” в София.
Според спомени на потомци на Робовския род, преписът на „История славянобългарска” от Дойно Граматик е стоял на масата на преговорите в Сан Стефано през 1878 г. Това, разбира се, е хипотеза, стъпила на спомени колкото коректни, толкова и будещи съмнения.
Кога и как е завършил живота си Дойно Граматик не е ясно. Знае се обаче, че е погребан в двора на храма „Св. Никола” в Елена.
За още информация: Хр. Станев „Еленски ликове. Биографични очерци за видни еленчани”.
Следващ постинг
Предишен постинг
Няма коментари
Търсене
Архив
Блогрол
1. Европейска интеграция
2. Weasell
3. Репортер
4. Изкуство
5. Kraiski
6. Кръг Будител
7. Асоциация "Археа"
8. Любим линк
2. Weasell
3. Репортер
4. Изкуство
5. Kraiski
6. Кръг Будител
7. Асоциация "Археа"
8. Любим линк