Дойно Станюв Робовски или по – известен като Дойно Граматик е роден е гр. Елена и произхожда от Робовския род, за чийто основател се смята Стоян Робчето. Възрожденския учител и книжовник Милан Радивоев записва едно предание за произхода на рода, което научава от думите на стари еленчани. Според това предание, в кр. на XVII век, след вътрешните сътресения в Османската империя, едно отделение еничари се отцепило и пристигнало в с. Дрента (Еленско), където се установило за известно време. То водело със себе си няколко български деца, които трябвало да превърне в еничари и които разквартирувало в домовете на местното население. Еничарите се застояли няколко дни в селото и междувременно се пръснали из околните села и махали за плячка. По това време момчетата оставали в домовете на местните без надзор. Така, едно българско семейство, което харесало детето, оставено в дома му, предложило на детето да го скрие и да се грижи за него като за собствено. Тези хора нямали свои деца и след като момчето се съгласило, го скрили в планината, така, че да не бъде открито от еничарите. Като се върнали, еничарите търсили момчето, но така и не го намерили. Те стоварили целия си гняв върху стопаните на къщата, но те издържали на мъченията и не казали нищо. Така, момчето си останало при тях и понеже знаело само първото си име – Стоян – го нарекли Стоян Робчето.             Когато пораснал Стоян се задомил и му се родил син, когото нарекли Станю. Та този Станю е бащата на Дойно Граматик, преписвачът на „История славяноболгарская”.             Дойно Граматик е роден в с. Дрента към ср. на XVIII век, но израства и живее в гр. Елена. Той получава добро за времето си образование в килийното училище в града, но любопитството му го кара да продължи да се самообразова. В метоха, към който било и килийното школо, често гостували монаси таксидиоти от манастира Хилендар на Атон. Те провеждали срещи и разговори с по – будните деца, сред който бил и Дойно Граматик.             Още на около 19-20 год. възраст той решил да се посвети на учителската професия. По тази причина Дойно Граматик открил килийно училище в дома си. Любовта му към книгите го накарала да създаде и богата домашна библиотека, което било голяма рядкост за времето, в което живее.             Уменията и знанията на Дойно Граматик се увеличавали с всеки изминал ден. Той станал един от най – добрите златари и подвързвачи на книги е Еленско. Често му възлагали изработката на медна пластика за кориците на подвързаните от самия него църковни книги. Дойно Граматик се представя много добре и в полето на дървената и каменната пластика. Негово дело е каменният надпис от църквата „Св. Никола” в гр. Елена, както и два надписа от еленски чешми. По повод на многостранните интереси и умения на Дойно Граматик, учителят М. Радивоев пише: „още от младини той проявявал особен стремеж и в работата си винаги имал успех...”. Това му осигурява уважението на съгражданите му и закрепва авторитета му. След края на учителската си кариера, Дойно Граматик става свещеник в храма „Св. Никола” в Елена. Пак М. Радивоев пише: „Свещеник Дойно по предание от онова време бил доста интелигентен, патриот, даровит да говори и ревностен изпълнител на свещеническите си длъжности. Той обичал да проповядва в църквата и тъй привлекателно, че старите еленчани и бебревени (от с. Беброво) имаха много добри спомени от него”.  Освен всичко друго, Б. Ангелов допуска, че Дойно Граматик е инициатор на дейностите по възстановяването на изгорялата църква „Св. Никола” в гр. Елена през 1800 г. Най – забележителното дело, с което Д. Граматик остава в историята на Българското Възраждане, е направеният от него препис на „История славянобългарска” през 1784 г. Това е осмият по ред препис на Историята на Паисий, който днес се съхранява в НБ „Св. Св. Кирил и Методий” в София. Според спомени на потомци на Робовския род, преписът на „История славянобългарска” от Дойно Граматик е стоял на масата на преговорите в Сан Стефано през 1878 г. Това, разбира се, е хипотеза, стъпила на спомени колкото коректни, толкова и будещи съмнения. Кога и как е завършил живота си Дойно Граматик не е ясно. Знае се обаче, че е погребан в двора на храма „Св. Никола” в Елена.   За още информация: Хр. Станев „Еленски ликове. Биографични очерци за видни еленчани”.