Култура, история и още света около нас :: Културното наследство на гр. Елена

Постинг

Обратно към блога | Предишен постинг | Следващ постинг

14.09.2009 15:06 - Културното наследство на гр. Елена

Прочетен: 1474 Коментари: 0 Гласове:

Последна промяна: 15.09.2009 11:17

Както всяко начало, така и началото на текста винаги е трудно. В стремежа си да впечатлим читателя, понякога попадаме в клопката на Абсурдите, затова, без да претендирам за изчерпателност ще се опитам да систематизирам информацията за културното наследство на гр. Елена. Ето част от него: църквата „Св. Никола”, храмът „Успение на Пресвета Богородица”, църквата „Рождество на Пресвета Богородица”, Попниколовата къща, Родната къща на Иларион Макариополски, къщата на Мина Тодорова, Камбуровият хан, Даскалоливницата, Петте Разсуканови къщи, Часовниковата кула, множество войнишки паметници, следи от антични храмове при село Марян, Блъсковци и десния бряг на река Бързица и черковищата и свързаните с тях местни легенди, каквито има във всяко село или махала около Елена. Възрожденският комплекс Една от най – интересните забележителности в Елена е старата църква “Свети Никола”. Вече писах за нея, така че тук само ще повторя, че стенописите в храма имат изключителна стойност. Тук се намират образите на светите Методий Моравски, Георги Нови Софийски, Сава Сръбски и образът на Свети Климент Охридски, който е един от редките в България и Република Македония и има високи художествени достойнства. С голяма стойност са позлатения дървен иконостас, владишкият трон в църквата и олтарното пространство. В притвора на храма е учредена експозиция, съставена от ценни икони и църковна утвар. Другата църква в комплекса е „Успение на Пресвета Богородица”. През 1800 година, на мястото на днешната църква, еленчани получават разрешение да издигнат параклис, преправен през 1813 година в по-солидна сграда. С течение на времето дървената постройка започнала да не задоволявала нуждите на селището. Еленчани замислили строеж на по-голяма църква. Тогава те решили да съборят крепостта Калето и да използват материала за строежа на храма[1]. Той започнал през 1836 г. и само след година, на 28 август, църквата е осветена. Следващата забележителност в комплекса е еленското класно училище, създадено през 1843 година. Неговият възпитаник П. Славейков го нарича “Даскалоливница”. Еленската даскалоливница възпитава възрожденци, просветители и революционери. Тук са учили освен Петко Славейков и Никола Козлев, Драган Цанков, доктор Иван Касабов, Тодор Шишков, Никола и Георги Живкови, Иван Кършовски, Стоян Робовски, Сава Катрафилов, Стефан Бобчев, а по всяка вероятност и Добри Войников, Добри Чинтулов и други известни възрожденски дейци. Днес в сградата на училището се съхраняват един глобус и атлас на света, печатът на училището, една великолепна картина на „Българският Великден”, представяща паметния ден 3 април 1870 година, както и една чудотворна икона на Св. Св. Кирил и Методи, рисувана по молба на еленчани от Станислав Доспевски през 1866 година, именувана “Просветители Болгарский”. Иконата престояла в храма 15 години и след това е подарена на училището. В сградата на Даскалоливницата работят две експозиции. В „Елена през епохата на Възраждането” е представена историята на града от създаването му до Освободителната война, а във втората експозиция „Архангел Михайл”, разположена в приземния етаж на сградата, са изложени икони, стенописи и църковна утвар. Друг паметник от тази група е Камбуровият хан, преместен на това място при започването на строежа на язовир Йовковци. Копието на сградата повтаря оригинала и само по себе си е архитектурен паметник от епохата на Възраждането. Експозицията, уредена в Камбуровия хан представя материалния бит и културата на населението от еленския край. Културното наследство, извън Възрожденския комплекс В гр. Елена има още една църква. Това е храмът “Рождество на Пресвета Богородица”, който има сродна съдба със старата църква “Свети Никола” и е свързан с историята на града. През 1812 година, под ръководството на хаджи Юрдан Брадата, тук е построен параклис, на място подарено от хаджи Панайот, хаджи Юрдан Брадата и хаджи Димитър Разсуканов. И за този храм е донесено в Търново, че се строи тайно и без султански ферман. Подобно на хаджи Иван Кисьов и хаджи Юрдан Брадата маскирал строежа за проверката, като наредил да поставят в параклиса ясли и вързал коне. Проверката била „подведена” и стоежът на църквата завършил. На 20 юли 1859 година храмът изгорял при поредния пожар и започнало строителство на нова църква, завършена в 1865 година. На другата година към храма, в новопостроените две стаи, било открито девическо училище, което работи до 1894 година. На 22 ноември 1877 година, в едно от кръвопролитните сражения на руско – турската война, при опожаряването на града, турските власти превърнали храма в склад за жито, след което го запалили. Еленчани при завръщането си от “бягането”[2] спасили запаленото с барут жито, но от иконостаса успели да спасят само кръста, който го увенчавал. Днес този кръст се пази в храма и една от неговите най – впечатляващи реликви, наред с владишкия трон. Една легенда, родена от духа на онази епоха, съобщава, че сам Бог е спасил кръста, защото когато огънят достигнал до него, по мистериозни причини, угаснал. Една от най – интересните експозиции в града е уредена в родната къща на Иларион Макариополски, разположена в самия център на гр. Елена. Тук и до днес са запазени интериорът и вещите, отразяващи бита на населението и начина на живот на еленчани като Ил. Макариополски, брат му Никола Михайловски и поета Стоян Михайловски. Друг паметник, който заслужава внимание е Попниколовата къща. С впечатляващата си архитектура и днес тя посреща гостите си, преустроена в Музей по палеонтология. И още много културни ценности има в Елена, но аз се ограничавам само до тези, който могат да бъдат посетени и в които има експозиции, защото това не е изследване, а илюстрация на наследството в още един красив български град.

[1] Към този акт пристъпили, за да не бъде настанен турски гарнизон в крепостта. [2] Скоро ще пиша и за „бягането”.

Нагоре

Тагове: наследство,